.::мОмЧеТо сИ ОТиВa::.

Дани огледа нервно за кой ли път булеварда. Автобус не идваше, дори и този, който не му трябваше. Дани изруга наум. После потръпна от адския студ. Беше декемврийска утрин в София и Дани – 15 годишен, кестеняв, пъстроок – седеше на спирката на автобуса и проклинаше жестокия студ, проклинаше автобуса, а накрая проклинаше и себе си. След десет минути автобуса пристигна. Дани нахълта в него като ТЮЛЕН, провеждащ специална акция. Вътре не бе много по-топло, но разлика имаше. Момчето огледа автобуса агресивно и се пльосна на едно свободно място. После отново взе да проклина. Този път проклинаше приятеля си Илиян, който трябваше да е в същия автобус, но не беше. Дани се отдаде на мисли за училището. Не си беше написал нито едно домашно, а класната щеше да му трие сол на главата за многото неизвинени отсъствия. Не стига това, ами на следващата спирка се качваше Доли. Това момиче беше неговата сексуална мечта. Той я желаеше диво, пък тя от своя страна не обръщаще внимание на намеците му. Дани изруга студенината на Доли и зачака с търпението на лешояд. Доли се качи в рейса и се огледа. Първото нещо, което видя, бе Дани. После с нотка на безнадежност го поздрави вяло. Дани отвърна на поздрава със същата вялост и продължи да зяпа Доли в лицето. Объркана, тя отвърна на погледа му. Гледаха се дълго така.”Сега сигурно ще скочи, ще ме целуне и ще заяви, че съм момичето на неговия живот” помисли си Доли. Дани се изправи бавно и…: -Искаш ли да седнеш? – попита той. Тя го гледаше в устата и не можеше да повярва, че е казал точно това. Седна мълчаливо и се зазяпа в него. Според нея той притежаваше всичко за момчето-100%. Само тези девствени мустачки… Доли се загледа внимателно. Той ги бе избръснал. “И сега какво? Мисли че ще хлътна по него заради това!” помисли си тя ядно. Дани седеше безучастен и мислеше как ще се оправдае пред класната си. Рейса наби рязко спирачки. Шофьора изпусна фраза, от която косите на някой поп биха се изправили. Дани се изръси точно върху Доли. Заби лице в гърдите й(После дълго си спомняше този момент…към 3 часа през нощта). Минутка мълчание. Дани се изправи и… мигновено изяде един шамар. Доли закопча якето си демонстративно и изръмжа: -Дръж се прилично! Дани изръмжа нещо в отговор и изчезна към задната част на автобуса. Слезе на спирката. Доли го подмина с високо вдигнат нос. Дани се усмихна като гладен койот и претича булеварда пред всички коли. Влезе в училището и се заизкачва по стълбите. Стигна до класната си стая. Отвори вратата и…: -Всички могат да се успокоят! Дани се завърна… - извика той. Съучениците му го изгледаха тъпо и продължиха да преписват. Илиян се приближи към Дани и каза: -Нямаше голям ефект, а? -Да бе! Какво преписват? -Есе…по литература… -Едно и също?! -Ами-и-и…да…Тъпо, нали? Както и да е… -Да знаеш днес какво стана в рейса! – въодушевено започна Дани, но млъкна. Покрай него мина Венера и той остана загледан в походката й. Илиян забеляза и изрецитира: -Аз съм мечтата ти, която те прави реален. Аз съм очите ти, когато трябва да погледнеш. Аз съм твоята болка, когато не чувстваш.Аз съм луд, отвори си очите… -Млъкни! – Дани все още зяпаше след Венера. -Не гледай към слънцето,може да ослепееш!-каза Илиян подигравателно. Дани се отказа да спори. Вместо това грабна мешката си и обърна гръб на всички зубъри. Обърна поглед натам, където смяташе, че ще е сам. Излезе набързо от училището и отиде в близката градинка. Забеляза че бе завалял сняг отново. Седна на една пейка и се замисли за Венера. Докато Доли бе неговата сексуална мечта, Венера бе неговата любов. Дани не знаеше дали това е истинска любов. Знаеше само, че иска тя да е с него, да я прегръща, да я има. Въздъхна. Сърцето го заболяваше всеки път, когато се сетеше, че може да я загуби. Не предприемаше нищо от страх, от срам. Една сълза падна в снега и го стопи до асфалта. Дани премигна. Отдавна не му се бе случвало да реве. Продължи да мисли. Когато съзнанието на Дани се върна на Земята при притежателя си, усети, че му е студено. Вдигна ръка и погледна часовника си. Хлъцна виновно. Беше седял в градинката шест часа. Отърси се от затрупалия го сняг и тръгна към спирката. Беше 2 часа следобяд. По това време му свършваше и училището. Затова никак не се изненада, като видя Илиян на спирката. Затътри крака бавно и несигурно. Илиян го видя, но реши да му го спести този път. Просто каза “Здрасти” и толкоз. Дани го погледна. Илиян не успя да го гледа дълго в очите. Уплаши се… В този момент Венера и приятелките и пристигнаха на спирката. Реакцията на Дани не се нуждаеше от описание. Венера се огледа и тръгна да тича през улицата. Дани изкрещя на Венера нещо. Тя се обърна и го изгледа. Дани крещеше и сочеше нещо зад нея. Виковете му бяха заглушени от клаксон, принадлежащ на огромен камион. Камиона летеше право към Венера, а снега не осигуряваше никакво сцепление на гумите с асфалта. Клаксонът ревеше диво. “Не мога да позволя всичко да свърши по този начин!” помисли си Дани. Скочи на пътя и изтича до вцепененото момиче, бутна я към тротоара. Останал да се наслади на триумфа си, Дани бе забравил за камиона. После го видя на осем метра от себе си. “А сега де?Бебето-беглец как го правеше тоя номер?” помисли си Дани и се пльосна на шосето. Секунда…Две…Тъмнина… Дани отвори очи и се заслуша…Туп…Туп…Туп…”Жив съм значи.” помисли си той, след като се убеди, че това е неговото сърце. После се замисли. Живота никога не му беше толкова интересен преди. Може би защото никога не се бе освестявал в скута на Венера. Или това му била цаката-лягаш на шосето и се надяваш момичето да е красиво? -Адекватен ли си? – попита Венера разтревожено. Дани с удоволствие щеше да заяви, че не е. Но отговори утвърдително… -Защо направи това? – попита тя с глас, който го накара д потръпне, дори с изпотрошеното си тяло. Дани можеше да отговори…но замълча. Болката в крака му не му даваше мира. Някога вярваше, че ако хората обяснят просто, ще се разберат и ще се обичат до края. Сега вече не вярваше в нищо. Дори и в себе си. Беше трудно да повярваш в нещо, което се съмнява дали наистина съществува. “Ясно…” помисли той преди да припадне от раните си… "); //-->